Какво не знаем за породата Американско були, забранена във Великобритания

М ускулесто тяло, внушителна осанка и външен вид, който трудно остава незабелязан – Американското були е порода, която предизвиква едновременно възхищение, любопитство и противоречиви реакции. Въпреки респектиращата си физика, тези четириноги първоначално са селектирани с идеята да бъдат предани компаньони и любящи семейни домашни любимци. През последните години обаче една от разновидностите на породата – американското були XL, се оказа в центъра на разгорещени обществени дебати, свързани с безопасността, отговорното отглеждане и агресивното поведение при кучетата.

Снимка: iStock

След поредица от тежки нападения британското правителство предприе строги законодателни мерки, които доведоха до забраната на американското були XL в Англия и Уелс, а впоследствие ограничения бяха въведени и в останалите части на Обединеното кралство. Решението предизвика силни реакции сред собственици, ветеринарни специалисти и организации за защита на животните, поставяйки важния въпрос: може ли принадлежността към определена порода сама по себе си да бъде достатъчна причина едно куче да бъде определено като опасно?

Но какво всъщност знаем за Американското були? Как се е появила породата, по какво се различава от питбула и какъв характер се крие зад впечатляващата ѝ външност? Нека разгледаме историята, особеностите и някои по-малко известни факти за тези кучета, за да разберем защо те продължават да предизвикват толкова противоположни мнения.

Снимка: iStock

Какво представлява породата Американско були?

Американското були (American Bully) е сравнително нова порода кучета, чиято история започва през 90-те години на миналия век в Съединените американски щати. За разлика от много други породи, създадени с конкретна работна цел – като лов, охрана или пастирство, тези четириноги са селектирани предимно като кучета-компаньони, които съчетават внушителна физика с привързан и уравновесен характер.

В основата на породата стоят Американският питбул териер и Американският стафордширски териер, като в процеса на селекция са използвани и други породи от типа булдог. Целта е била да се създаде куче с по-широк гръден кош, масивна глава, добре развита мускулатура и компактно телосложение. Същевременно особено внимание е отделено на темперамента, като желаните качества включвали увереност, общителност и силна привързаност към човека.

Снимка: iStock

С течение на времето Американското були придобива все по-голяма популярност, особено сред любителите на едри и мускулести кучета. През 2004 г. е създаден American Bully Kennel Club (ABKC), който допринася за развитието и стандартизирането на породата. През 2013 г. тя получава официално признание и от United Kennel Club (UKC), което затвърждава статута ѝ на самостоятелна порода.

Днес Американското були е познато с характерната си външност, къса и гладка козина и разнообразие от размери. Въпреки че често е възприемано като агресивно заради физиката си, стандартът на породата поставя акцент върху стабилния темперамент и дружелюбното отношение към хората. Разбира се, както при всяко куче, индивидуалният характер зависи от множество фактори, включително наследствеността, социализацията, възпитанието и средата, в която животното израства.

Митовете за агресията на Американското були доведоха до забраната на породата

От 31 декември 2023 г. на територията на Обединеното кралство ще бъде незаконно да се отглежда, развъжда, продава или изоставя куче от породата Американско були XL. Освен това, наличието на такова на публично място без каишка или намордник ще бъде наказуемо престъпление. 

Трябва да се отбележи, че Американ були XL не е официално призната порода от Британския киноложки клуб, за разлика от Американския, където фигурира. Тези кучета се появяват в САЩ, като по същество са кръстоска между Питбул териер и Американски стафордширски териер. Те са в четири „размера“ -  стандартен, джобен, класически и XL. 

Снимка: iStock

Според характеристиките, публикувани от Defra, тези кучета се описват като „притежаващи едра и мускулеста физика“ – търсен ефект при създаването на породата. Въпреки леко плашещия си външен вид и митовете за предполагаемата агресия обаче, много собственици подчертават тяхната привързана природа.

Американското були XL се присъединява към други 4 забранени за отглеждане на територията на Великобритания породи. Четириноги в забранения списък на Обединеното кралство, съгласно Закона за опасните кучета от 1991 г., са описани като „кучета, отглеждани за битки и имащи характеристиките на типа, отглеждан за съответната цел“. Кучетата, които понастоящем са в забранения списък на Обединеното кралство са: Питбул териер, Тоса, Дого Аржентино и Фила Бразилейро. 

Забраната на породата не е решение, твърдят любителите на кучета

Главният ветеринарен лекар на Обединеното кралство, Кристин Мидълмис, пояснява за BBC, че няма необходимост от масовата забрана за отглеждане на Американското були XL. Вместо това, собствениците биха могли да запазят своите кучета при определени условия. Първо – да са задължени да ги регистрират и второ – да ги кастрират и чипират. Някои от най-големите организации за животни - Battersea, Blue Cross, Dogs Trust, BVA, Scottish SPCA, Kennel Club и Hope Rescue, също се обединиха против това ново правило, като подчертаха, че: 

„Правителството трябва да се заеме с основния проблем, като се справи с безскрупулните животновъди, които поставят печалбата си пред благосъстоянието на кучетата. Както и с безотговорните собственици, чиито животни са оставени извън контрол“, отбелязват те в интервю за ВВС.

Снимка: iStock

Американско були и питбул – каква е разликата?

На пръв поглед Американското були и Американският питбул териер изглеждат толкова сходни, че дори любителите на кучета понякога трудно ги различават. И двете породи притежават добре развита мускулатура, широка глава, къса козина и внушително излъчване. Въпреки общия им произход обаче, между тях съществуват съществени различия, свързани както с физическите характеристики, така и с целите, за които са селектирани.

Американският питбул териер е по-стара порода, известна със своята атлетичност, издръжливост и физическа сила. Представителите ѝ обикновено имат по-стройно телосложение, сравнително дълги крайници и добре изразена мускулатура, която не ограничава тяхната подвижност. Американското були, от друга страна, е селектирано с акцент върху по-компактна и масивна физика. Тези кучета обикновено имат по-широк гръден кош, по-едра глава, по-дебела костна структура и характерна набита стойка.

Снимка: iStock

Вижте още: Какво не знаем за темперамента на Американските питбул териери

Различия съществуват и в първоначалното предназначение на двете породи. Докато историята на питбула е свързана с различни дейности, изискващи сила и издръжливост, американското були е създадено предимно като куче компаньон. При неговата селекция развъдчиците се стремят да съчетаят впечатляващ външен вид с уверен, общителен и привързан към хората темперамент.

Това обаче не означава, че питбулите по природа са агресивни, нито че всяко американско були непременно е спокойно и дружелюбно. Поведението на отделното куче зависи от наследствените му особености, ранната социализация, възпитанието и условията на отглеждане. Любопитното е, че въпреки близкото им родство, Американското були и Американският питбул териер са признати като две отделни породи от United Kennel Club. Това разграничение е важно, тъй като външната прилика невинаги означава еднакъв произход, темперамент или физически характеристики.

Снимка: iStock

Четирите разновидности на Американското були

Една от най-интересните особености на Американското були е разнообразието от размери, които могат да се срещнат в рамките на породата. Според стандарта на American Bully Kennel Club (ABKC) се разграничават четири основни разновидности – джобна (Pocket), стандартна (Standard), класическа (Classic) и XL. Въпреки различията във височината и физическите пропорции, всички те споделят характерните за породата широка глава, добре развита мускулатура и компактно телосложение.

Снимка: iStock

Джобното були е най-ниската разновидност. Мъжките достигат височина между 36 и 43 см при холката, а женските – между 33 и 40 см. Въпреки сравнително ниския си ръст, тези кучета притежават масивна костна структура и впечатляваща мускулатура. Важно е да отбележим, че наименованието „джобно“ може да бъде подвеждащо, защото това съвсем не са мини кучета.

Стандартното були се отличава с балансирано, атлетично и силно телосложение. Височината на мъжките варира между 43 и 51 см, а на женските – между 40 и 48 см. Тази разновидност се смята за основен ориентир при определянето на характерните физически пропорции на породата.

Класическото були има приблизително същата височина като стандартното, но се отличава с по-лека костна структура и по-слабо изразена телесна маса. Представителите му изглеждат по-стройни и атлетични, като запазват характерните черти на Американското були.

XL е най-високата от четирите разновидности. Мъжките обикновено достигат между 51 и 57 см, а женските – между 48 и 54 см при холката. Съчетанието от внушителни размери, широка гръдна клетка и мощна мускулатура придава на тези кучета особено респектиращ външен вид.

Снимка: iStock

Именно XL разновидността попада под ограниченията, въведени във Великобритания след поредица от тежки нападения. Важно е обаче да се уточни, че британското законодателство използва собствено определение за типа XL Bully, основано на височината и съвкупност от физически характеристики. Следователно класификацията на дадено куче според киноложкия стандарт невинаги е достатъчна, за да се определи дали то попада под забраната.

Опасно куче или неразбран домашен любимец?

Внушителната физика, мощните челюсти и добре развитата мускулатура на американското були често създават впечатлението за опасно и агресивно животно. Но доколко външният вид на едно куче действително определя неговия характер? Въпреки противоречивата репутация на породата, много собственици описват своите четириноги като привързани, игриви и изключително общителни домашни любимци, които обичат да прекарват време със семейството си.

Снимка: iStock

Според стандарта на United Kennel Club (UKC) американското були е селектирано предимно като куче компаньон, а агресивното поведение към хората се счита за нежелана характеристика. Представителите на породата обикновено се описват като уверени, жизнени и дружелюбни животни, които изграждат силна емоционална връзка със своите стопани. Това обаче не означава, че всяко американско були непременно притежава подобен темперамент или че породата е напълно лишена от склонност към агресивни реакции.

Всъщност поведението на кучетата се формира под въздействието на множество фактори. Наследствеността, ранната социализация, възпитанието, предишният опит и условията на живот могат да окажат съществено влияние върху начина, по който животното реагира в различни ситуации. Липсата на подходящо обучение, продължителната изолация, страхът или неправилното отношение могат да увеличат вероятността от проблемно поведение. Важно е също да се отбележи, че някои представители на породата могат да проявяват нетърпимост към други кучета, дори когато са дружелюбни към хората.

Снимка: iStock

Особено внимание заслужава физическата сила на американското були XL. Макар размерите сами по себе си да не доказват агресивност, при евентуално нападение едро и мускулесто куче може да причини значително по-тежки наранявания. Именно затова отговорното отглеждане, добрият контрол и ранното обучение са от съществено значение.

В крайна сметка не е правилно всяко американско були да бъде определяно като опасно единствено заради външния му вид или породната принадлежност. Също толкова погрешно обаче би било да се пренебрегват реалните рискове, свързани с отглеждането на силно и едро куче. Отговорността на стопанина, познаването на индивидуалния темперамент на животното и осигуряването на подходяща социализация остават ключови за безопасното съжителство между кучетата и хората.

Снимка: iStock

Американското були – повече от внушителна външност

Историята на американското були ни напомня колко лесно външният вид може да повлияе на представите ни за характера на едно животно. Зад широките рамене, мощната мускулатура и респектиращата осанка се крие порода, създадена с идеята да бъде предан компаньон на човека. Но както при всички кучета, истинската същност на американското були не може да бъде обобщена единствено чрез породния стандарт или впечатленията от отделни представители.

Противоречията около тези четириноги повдигат един много по-важен въпрос – доколко познаваме животните, които избираме да станат част от семейството ни, и готови ли сме да поемем отговорността за тях? Защото любовта към кучето не се изчерпва с грижите, игрите и споделените моменти. Тя включва последователно възпитание, разбиране на индивидуалните му потребности и осъзнаване на рисковете, които могат да възникнат при неправилно отглеждане.

Снимка: iStock

Американското були не заслужава да бъде оценявано единствено по внушителната си външност, но и физическата му сила не бива да бъде подценявана. В крайна сметка отговорното отношение означава едновременно да се грижим за благополучието на животното и за безопасността на хората около него. Именно в този баланс се крие основата на доброто съжителство между човека и неговия четириног приятел.

Любопитен факт: Американското були не е напълно забранена в родината си, но някои градове и общини имат специфично законодателство, което ограничава или забранява определени породи, включително и Булито, поради опасения за обществената безопасност.

Вижте още: 10 породи кучета, за които има забрани в различни страни